LH

LH тестът предоставя основна информация за оценка на репродуктивните функции чрез измерване на нивото на лутеинизиращия хормон. Повишаването или понижаването на този хормон предлага важни клинични насоки за диагностика на овулацията, хормоналните дисбаланси и нарушенията на гонадалната функция.

Анализът на LH играе критична роля при определяне времето на овулацията. Внезапното повишаване на LH в рамките на цикъла показва, че овулацията наближава, и подпомага точната времева оценка при изследване на фертилитета.

LH скринингът се използва и за оценка на гонадалната функция при мъжете. Промените в нивото на хормона дават информация за производството на тестостерон и за функционирането на хипофизо–гонадната ос, като насочват диагностичния процес.

Проследяването на LH е важно при състояния като синдром на поликистозните яйчници. Редовните оценки улесняват анализа на съотношението LH/FSH и подпомагат планирането на дългосрочни стратегии за хормонално управление.

Какво представлява LH?

LH (Лутеинизиращ хормон) е хормон, секретиран от хипофизната жлеза, който играе важна роля в регулирането на репродуктивната система. Той задейства овулацията при жените и стимулира производството на тестостерон при мъжете. LH нивата се използват за оценка на инфертилитет, менструални нарушения, синдром на поликистозните яйчници (PCOS) и хипофизната функция. Измерва се чрез кръвен тест и помага да се разбере хормоналният баланс.

Каква е основната роля на LH в производството на яйцеклетки?

За да разберем ролята на LH в яйчника, можем да си представим „дву-клетъчна фабрика“, която работи в пълна синхронност. Яйцеклетката е обградена от два различни клетъчни слоя (тека и гранулоза клетки), и за да функционира тази система оптимално, са необходими както LH, така и FSH (Фоликулостимулиращ хормон).

Ето как работи този механизъм: LH се свързва с текалните клетки във външния слой на яйчника и им дава сигнал „започнете производството“. Този сигнал кара клетките да използват холестерол за синтез на андрогени – „суровината“. Тази суровина преминава към съседния клетъчен слой — гранулозните клетки. Тук се включва FSH. FSH дава команда: „Вземете тази суровина (андрогените) и я превърнете в естроген — крайния продукт!“

Това сътрудничество е жизненоважно. Първият слой клетки не може да произвежда естроген, а вторият не може сам да произвежда андрогени. Високите нива на естроген, необходими за нормално развитие на яйцеклетката, са възможни само при идеалното взаимодействие на тези две клетки и двата хормона (LH и FSH).

При IVF целта е да се развият много яйцеклетки едновременно, което изисква значително по-високо производство на естроген. Ако LH е прекомерно потиснат по време на терапия, „фабриката“ страда от недостиг на суровини. Колкото и висок да е FSH, естрогенът остава недостатъчен, което може да повлияе развитието и качеството на яйцеклетките. Затова поддържането на достатъчно ниво на LH е критично.

LH само овулацията ли задейства?

Много хора смятат LH за „последния тласък“, който стартира овулацията. Но научните доказателства показват, че LH участва и в много по-ранни етапи от развитието на яйцеклетката.

LH подпомага „събуждането“ на най-малките първични фоликули (примордиални фоликули). Ако една жена има хроничен недостиг на LH (както при хипогонадотропен хипогонадизъм), развитието на тези малки фоликули може да се забави. Това намалява броя на наличните антрални фоликули в началото на цикъла.

Това променя начина, по който разбираме овариалния резерв. Понякога ниският брой антрални фоликули не означава само възрастово намаляване, а може да отразява дълготраен недостиг на LH. Когато фоликулът достигне антрална фаза, зависимостта от съвместното действие на FSH и LH продължава.

Как се задейства естественият LH пик?

Пикът на LH възниква, когато хипофизната жлеза внезапно освободи голямо количество LH — събитие, което задейства овулацията. Процесът се управлява от сложни сигнали между мозъка и яйчниците.

През по-голямата част от цикъла естрогенът потиска секрецията на хормони в мозъка (негативна обратна връзка). Но когато доминантният фоликул достигне достатъчен размер и произвежда високи нива на естроген, тази система се променя. Ако естрогенът остане над определен праг около 50 часа, той започва да действа като „педал на газта“ (позитивна обратна връзка).

Това води до рязко повишаване на GnRH, което инструктира хипофизата да освободи целия запас от LH. Резултатът е мощният LH пик, който предизвиква овулацията.

Този пик задейства:

• Последно клетъчно делене
• Пълно узряване (MII)
• Разширяване на клетките около яйцеклетката
• Отслабване на фоликуларната стена
• Разкъсване на фоликула (овулация)

Около 34–36 часа след началото на процеса яйцеклетката се освобождава.

Защо контролираме LH по време на IVF?

Двете основни цели на IVF са:
1) Да развием много яйцеклетки едновременно.
2) Да предотвратим естествения LH пик, който би довел до преждевременна овулация.

Ако LH пикът настъпи преждевременно, яйцеклетките ще овулират неконтролируемо и фоликулите ще останат празни по време на пункцията (OPU). Това води до отменяне на цикъла. За да предотвратим това, LH трябва да бъде внимателно регулиран чрез медикаменти, наречени GnRH аналози.

Защо „терапевтичният прозорец“ на LH е важен?

По време на IVF LH трябва да остане в определен диапазон — нито твърде нисък, нито твърде висок.

Излизането извън този прозорец води до:

• Недостиг на андрогени (суров материал)
• Ниски нива на естроген
• Спиране на фоликуларното развитие
• Влошено качество на яйцеклетките
• Риск от преждевременно узряване

Целта е LH да остане в оптималния диапазон (около 1.2–5.0 IU/L).

Какви протоколи се използват за предотвратяване на преждевременен LH пик?

За да се предотврати преждевременната овулация при IVF, LH секрецията трябва да бъде потисната. Това се постига чрез два основни протокола:

GnRH агонист протокол (Дълъг протокол)

Тук медикаментите започват около 21-ия ден от предходния цикъл. Те първо стимулират системата, но после „изтощават“ рецепторите и я потискат.

Характеристики:

• Започва в предходния цикъл
• Потиска хипофизата чрез десензитизация
• Осигурява дълбоко и стабилно потискане на LH
• По-дълго лечение
• По-високи дози
• По-висок риск от OHSS
• Не позволява безопасен тригер с GnRH-a

GnRH антагонист протокол (Кратък протокол)

Това е по-съвременен и удобен за пациента подход. Фоликулостимулиращите инжекции започват на 2–3 ден. Антагонистът се добавя около 6-ия ден.

Характеристики:

• Започва заедно със стимулацията
• Мигновено блокира LH
• По-кратка терапия
• По-нисък риск от OHSS
• Позволява безопасен тригер (GnRH-a)

Днес антагонист протоколите са предпочитани поради безопасност и гъвкавост.

Защо проследяваме LH по време на лечението?

Особено при антагонист протоколите LH мониторингът позволява персонализиране на терапията. Повишаващият се LH може да сигнализира за начало на антагонист.

Понякога LH може да спадне твърде много, въпреки добавения антагонист. Ако естрогенът е нисък, това подсказва недостиг на суров материал. Тогава добавяме LH съдържащи медикаменти.

Защо даваме LH отвън, след като го потискаме?

Целта не е да премахнем LH, а да го контролираме. При дълбоко потискане (както при дълъг протокол) или прекомерно нисък LH, добавянето му помага да се върне в оптималния диапазон.

Групи, които се нуждаят най-често от LH:

• Хипогонадотропен хипогонадизъм
• Възрастни пациентки
• Нисък овариален резерв
• Слаб отговор в предишни цикли
• Прекомерно нисък LH по време на терапия

Каква е разликата между медикаментите с LH активност?

Има два вида препарати:

• Рекомбинантен LH (r-LH)

Той е идентичен с човешкия LH, действа кратко и активира „защитни“ клетъчни пътища.

• hMG (Human Menopausal Gonadotropin)

Той съдържа FSH и LH активност, но основно чрез добавен hCG, който е дългодействащ и стимулира по-силно стероидогенезата.

Какво е „тригер инжекция“ и защо е толкова важна?

Когато фоликулите достигнат нужния размер, се прилага „тригер инжекция“ 34–36 часа преди пункцията. Тя имитира естествения LH пик и осигурява финалното узряване на яйцеклетките.

Без този сигнал яйцеклетките остават незрели (M1). Тригeрът гарантира MII узряване, ядренa и цитоплазмена готовност за оплождане.

Какви тригер опции съществуват?

Три основни:

Класически hCG тригер

• Силно и дългодействащо
• Поддържа свеж трансфер
• Риск от OHSS

GnRH агонист тригер

• Без риск от OHSS
• Повече MII яйцеклетки
• Не позволява свеж трансфер

Двоен тригер (GnRH-a + ниска доза hCG)

• Комбинира предимствата
• Подходящ при нормален/висок отговор
• Намалява OHSS

Как се избира най-подходящият LH протокол?

Няма универсален протокол. Подборът зависи от възрастта, овариалния резерв, отговора на предходни терапии и риска от OHSS.

• Висок резерв (PCOS): антагонист протокол + безопасен тригер + freeze-all
• Нисък резерв/възраст: добавяне на LH препарати
• Нормален отговор: антагонист + двоен тригер

Често задавани въпроси