Анти-HCV

Тестът за Anti-HCV открива наличието на антитела срещу вируса на хепатит C и показва вероятността за прекарана или активна инфекция. Използва се като скринингов тест и при положителни резултати може да са необходими допълнителни молекулярни изследвания за потвърждение.

Серологичната оценка на Anti-HCV дава ориентир кога се е развила инфекцията. Появата на антитела обикновено настъпва седмици след експозицията и този процес има клинично значение за определяне на острата фаза.

Скринингът за Anti-HCV се прилага при рискови групи с цел ранна диагноза. Редовното изследване при пациенти на хемодиализа, медицински работници и лица, употребяващи интравенозни вещества, позволява бързо установяване на възможни инфекции.

Проследяването на Anti-HCV позитивността подпомага общественоздравните програми за контрол на хепатит C. Резултатите от скрининга спомагат за установяване на веригите на предаване, планиране на лечението и разработване на национални стратегии за елиминиране.

Какво е Anti-HCV?

Anti-HCV е кръвен тест, който показва антителата, образувани в организма срещу вируса на хепатит C. Този тест се използва, за да се определи дали човек преди това е бил в контакт с вируса на хепатит C. Ако резултатът е положителен, това означава, че човекът може да е прекарал инфекцията в миналото или все още да я носи. За поставяне на окончателна диагноза трябва да се направят допълнителни изследвания за определяне нивото на HCV RNA. Хепатит C е сериозна вирусна инфекция, която засяга черния дроб.

Какво представлява вирусът на хепатит C (HCV) и защо е известен като „тих“ враг?

Хепатит C е вирус, който основно атакува черния дроб. Той се предава главно по кръвен път и след проникване в организма предизвиква чернодробна инфекция. Най-важната особеност на тази инфекция е, че в много случаи може да прогресира без симптоми в продължение на години.

В началната „остра“ фаза (първите 6 месеца) след контакт с вируса, повечето хора (70–80%) не изпитват сериозни оплаквания освен лека умора и загуба на апетит, подобни на грип, и обикновено дори не осъзнават, че са инфектирани. Малка част от хората с по-силна имунна система (около 15–25%) могат на този етап спонтанно да елиминират вируса от организма.

При повечето хора (75–85%) обаче вирусът не може да бъде елиминиран и инфекцията става „хронична“, тоест постоянна. Именно тук започва „тихият“ характер на заболяването. Хроничният хепатит C може да продължи да причинява бавно и прогресивно увреждане на черния дроб в продължение на 20–30 години, без да дава симптоми. Краят на това тихо увреждане е, за съжаление, много сериозни и животозастрашаващи състояния като цироза (втвърдяване и загуба на функция на черния дроб) и рак на черния дроб. Поради този безсимптомен ход много хора дори не подозират, че са носители на вируса. Затова скринингът, особено преди започване на важен здравен процес като планиране на бременност, е от жизненоважно значение.

Какво показва тестът Anti-HCV?

Можем да си представим имунната си система като интелигентна армия, която защитава организма. Когато вирус проникне в тялото, тази армия го разпознава и произвежда специални „войници“ срещу него. Тези войници се наричат антитела. Всяко антитяло е специализирано да разпознава и атакува само конкретен „враг“.

Тестът Anti-HCV проверява дали в кръвта има антитела, които са произведени специално срещу вируса на хепатит C. Тоест тестът не търси самия вирус, а „паметовия запис“ на имунната система, че се е срещнала с него.

• Anti-HCV Отрицателен (−): Ако резултатът е „отрицателен“ или „нереактивен“, това обикновено означава, че организмът ви никога не се е срещал с вируса на хепатит C. В кръвта ви няма „запис“ за този вирус.
• Anti-HCV Положителен (+): Ако резултатът е „положителен“ или „реактивен“, това показва, че имунната ви система разпознава този вирус и е изградила защита срещу него. Това означава, че в някакъв момент от живота си сте били изложени на вируса.

Ако Anti-HCV е положителен, означава ли това, че със сигурност имам активен хепатит C?

Не, това само по себе си не е достатъчно доказателство и не е причина за паника. Позитивният Anti-HCV отразява „паметта“ на имунната система, а не актуалното „наличие“ на вируса. На този етап са възможни два различни сценария:

Преживяна и излекувана инфекция: Организмът ви може да се е срещал с вируса в миналото, но имунната система да е реагирала силно и да го е елиминирала напълно. Вирусът вече не е в тялото, но „записът на победата“ под формата на антитела остава в кръвта. В този случай не сте болни и не можете да предадете вируса на други хора.

Активна (хронична) инфекция: Организмът ви се е срещал с вируса, но не е успял да го елиминира и вирусът е станал постоянен. В тази ситуация както „паметовият запис“ (Anti-HCV), така и самият вирус циркулират в кръвта ви. Това означава, че имате активна инфекция и можете да бъдете заразни.

Разграничаването между тези два случая е от критично значение, особено за двойки, които планират да имат деца, защото определя всички последващи стъпки.

Какъв тест се прави за окончателна диагноза при положителен Anti-HCV?

При всеки човек с положителен скринингов тест за Anti-HCV трябва да се направи потвърждаващ тест, за да се изясни ситуацията. Това изследване се нарича HCV RNA (PCR тест).

Този тест не изследва антителата (паметовия запис), а генетичния материал на вируса (тоест самия вирус). Той установява дали в кръвта ви има активно размножаващ се вирус. Това е много чувствителен тест и ясно показва наличието на вируса.

Чрез комбинираното тълкуване на двата теста може да се постави окончателна диагноза.

Как се интерпретират заедно резултатите от Anti-HCV и HCV RNA?

Комбинацията от тези два теста ясно разкрива състоянието на човека по отношение на хепатит C. Възможните резултати са:

• Anti-HCV Положителен (+) / HCV RNA Отрицателен (−)
• Anti-HCV Положителен (+) / HCV RNA Положителен (+)
• Anti-HCV Отрицателен (−) / HCV RNA Отрицателен (−)
• Anti-HCV Отрицателен (−) / HCV RNA Положителен (+)

Първият резултат – Anti-HCV положителен, а HCV RNA отрицателен – е най-благоприятният сценарий. Това показва, че организмът ви се е борил с вируса и е победил. Нямате активна инфекция, не сте заразни и няма риск за черния ви дроб. Това не представлява пречка за инвитро оплождане или бременност.

Вторият резултат – и Anti-HCV, и HCV RNA положителни – означава, че имате активна, хронична инфекция с хепатит C. Вирусът присъства в кръвта и се размножава. Това налага предприемането на мерки както за вашето собствено здраве, така и за хората около вас (партньора, бебето).

Третият резултат – и двата теста отрицателни – означава, че сте „чисти“.

Четвъртият, много рядък резултат (Anti-HCV отрицателен, HCV RNA положителен) се наблюдава или в много ранната (остра) фаза на инфекцията, наречена „прозоречен период“, когато организмът все още не е успял да произведе антитела, или при лица с тежко потисната имунна система. Това също означава активна инфекция.

Защо задължително се извършва скрининг за хепатит C преди инвитро лечение?

Скринингът за инфекциозни заболявания при всички двойки (и жени, и мъже), които се подлагат на инвитро лечение (ART – асистирани репродуктивни технологии), е международен стандарт и законово изискване. Скринингът за хепатит C е един от най-важните елементи на този панел. Съществуват три основни причини за това:

• Защита здравето на бебето (вертикално предаване)
• Защита здравето на партньора (хоризонтално предаване)
• Осигуряване безопасността в лабораторията (кръстосана контаминация)

На първо място, най-важната цел е да се предотврати предаването на вируса от майката на бебето (вертикално предаване). Ако бъдещата майка е HCV RNA положителна (тоест има активна инфекция), рискът от предаване на вируса на бебето по време на бременността или раждането е около 5–7%. Това не е пренебрежим риск и за да се защити правото на бебето да се роди здраво, е жизненоважно състоянието на майката да бъде известно и управлявано още преди бременността.

На второ място, ако един от партньорите (жена или мъж) е активен носител на хепатит C, съществува риск от предаване на инфекцията на другия партньор. Макар рискът от полово предаване да се счита за много нисък при стабилни моногамни хетеросексуални отношения, той не е нулев. Идентифицирането на инфектирания партньор е важно за защитата на другия.

Трето, и може би най-важно, е безопасността в лабораторията. Лабораторията за инвитро оплождане (ембриологичната лаборатория) е изключително стерилна среда, в която се обработват яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони на много двойки. При човек с активна инфекция с хепатит C вирусът може да се съдържа в кръвта, в семенната течност и във фоликулярната течност, получена при пункция на яйчниците. Съществува теоретичен риск апаратите, с които се обработват тези биологични материали, или по-големият риск – резервоарите с течен азот, в които ембрионите се замразяват и съхраняват, да се контаминират с вируса (кръстосана контаминация):

За да се елиминира този риск от „кръстосана контаминация“, яйцеклетките, сперматозоидите и ембрионите на пациенти, за които е известно, че са инфектирани, никога не се обработват и не се съхраняват в една и съща среда с материалите на други пациенти. За тези материали се използват специални, отделни апарати и отделни резервоари за съхранение. Този скринингов тест дава информация на лабораторния екип кои проби трябва да се обработват по стандартна процедура и кои изискват специални мерки за безопасност. Това е основно правило, което защитава безопасността на ембрионите не само на тази двойка, но и на всички пациенти в клиниката.

Има ли хепатит C влияние върху безплодието?

Това е сложен въпрос, който интересува както пациентите, така и лекарите. Наличните научни данни представят противоречива картина.

• Ефекти върху мъжкия партньор:

Проучванията за влиянието на хепатит C върху мъжкото репродуктивно здраве са разделени на две групи. Някои изследвания съобщават за нарушения в концентрацията на сперматозоидите, подвижността и дела на нормално оформените сперматозоиди (морфология) при мъже с хронична инфекция с хепатит C. Като възможни механизми се посочват хроничното възпаление (оксидативен стрес), причинено от инфекцията, и хормоналният дисбаланс вследствие на увреждане на черния дроб.

От друга страна, мащабни инвитро проучвания с голям брой пациенти не откриват значими разлики в параметрите на спермата между HCV-позитивни и HCV-негативни мъже. Това противоречие подсказва, че хепатит C не причинява безплодие при всеки мъж, но може да повлияе качеството на спермата при някои мъже в зависимост от продължителността на заболяването или тежестта на чернодробното увреждане.

• Ефекти върху женския партньор:

При жените ситуацията е също толкова сложна. Някои проучвания показват, че резултатите от инвитро лечение (брой събрани яйцеклетки, качество на ембрионите и т.н.) не се влияят при HCV-позитивните жени. Въпреки това, някои скорошни мащабни изследвания посочват един важен детайл: макар всички останали параметри да са сходни, клиничният процент на бременност (честотата на наблюдаване на гестационен сак след ембриотрансфер) е по-нисък при HCV-позитивните жени в сравнение с контролната група.

Това насочва към възможността проблемът да не е в яйцеклетките или ембрионите, а в лигавицата на матката (ендометриума). Хроничното възпаление, причинено от хепатит C, може да променя структурата на ендометриума и да затруднява имплантацията на ембриона. Това е сериозна индикация, че лечението на инфекцията е важно не само за предотвратяване на предаването, но и за повишаване шансовете за успешна бременност.

Ако имам активна инфекция с хепатит C (HCV RNA положителен), означава ли това, че не мога да се подложа на инвитро?

В съвременната медицина отговорът на този въпрос е много ясен и категоричен: първо трябва да се проведе лечение.

Ако имате активна инфекция с хепатит C (HCV RNA положителен), силната и единодушна препоръка на международните здравни организации и дружествата по репродуктивна медицина е всички терапии за лечение на безплодието (стимулация на овулацията, инсеминация или инвитро) да бъдат отложени.

Основната причина за този подход „Първо лекувай“ са директно действащите антивирусни (DAA) лекарства, които предизвикаха революция в лечението на хепатит C. В миналото хепатит C се лекуваше с методи като интерферонови инжекции, които имаха тежки странични ефекти и ниска успеваемост. През последните 10 години обаче разработените DAA лекарства превърнаха това заболяване в напълно лечимо състояние.

Защо съвременните терапии за хепатит C (DAA) са толкова голям шанс?

Съвременните DAA лекарства промениха из основи лечението на хепатит C. Основните причини, поради които са предпочитани, са:

• Постоянен лечебен ефект (клинично излекуване) при над 95% от случаите
• Кратка терапия с продължителност около 8–12 седмици
• Прием през устата под формата на таблетки
• Много по-малко странични ефекти в сравнение с по-старите интерферонови терапии

Благодарение на тези характеристики отлагането на лечението с няколко месеца вече не е трудно решение за двойки, които желаят да имат деца. С 8–12 седмичен курс на проста таблетна терапия в над 95% от случаите е възможно хепатит C да бъде напълно елиминиран.

Предимствата от провеждането на това лечение преди бременност са безценни:

Когато прочистите вируса от организма (станете HCV RNA отрицателни), заразността ви изчезва. Рискът от предаване на вируса на бебето се елиминира. Рискът от предаване на партньора се елиминира. Рискът за безопасността в лабораторията се елиминира. Освен това се отстраняват и евентуалните негативни ефекти на инфекцията върху маточната лигавица и качеството на спермата.

Преминах лечение за хепатит C. Кога мога да опитам инвитро?

Успехът на лечението се оценява чрез постигане на устойчив вирусологичен отговор (SVR).

SVR означава HCV RNA (PCR) тест, извършен 12 седмици след последния ден от терапията с DAA (SVR12), да бъде „отрицателен“ (недоказуем).

Това показва, че вирусът не само е потиснат, но е напълно елиминиран от организма и се счита за клинично излекуване. Рискът от рецидив е почти нулев. В момента, в който резултатът за SVR12 при пациента (жена или мъж) бъде потвърден като „отрицателен“, той вече не се счита за инфекциозен по отношение на хепатит C и се приема за излекуван. От този момент нататък инвитро лечение може да започне безопасно, без необходимост от специални допълнителни мерки.

Какво става, ако партньорът ми (мъжът) е носител на хепатит C, но не желае лечение?

Идеалният сценарий винаги е мъжкият партньор да получи лечение с DAA и да се постигне излекуване. Това е най-добрият подход както за неговото собствено здраве, така и за пълното елиминиране на всички рискове. В редки случаи, когато партньорът отказва, отлага или не успява да проведе лечението по различни причини, съществува „резервен план“: промиване на сперма (sperm processing).

Вирусът на хепатит C се намира основно в семенната плазма (течността, в която се намират сперматозоидите) и в други клетки, присъстващи в еякулата. Навлизането на вируса вътре в самата сперматозоидна клетка е много рядко. Промиването на спермата е усъвършенствана лабораторна техника, използвана за отделяне на здрави и подвижни сперматозоиди от тази вирус-съдържаща течност.

Най-ефективният метод комбинира „центрифугиране с плътен градиент“ и последваща техника „swim-up“. При този метод пробата сперма преминава през слоеве с различна плътност. Здравите и подвижни сперматозоиди преминават през тези слоеве и се утаяват на дъното, докато течности и клетки, съдържащи вирус, остават в горните слоеве. Чистите сперматозоиди от дъното се събират и могат да се използват безопасно при инвитро процедура (интрацитоплазмена инжекция на сперматозоид). Този метод намалява вирусния товар с над 99%. Трябва обаче да се помни, че терапията с DAA е метод за „елиминиране на риска“, докато промиването на сперма е метод за „намаляване на риска“.

Как се проследява бременност при активен хепатит C?

Като се има предвид, че днес съществува възможност за лечение с DAA, това е „нежелан“ сценарий, който трябва да се избягва. Въпреки това, ако настъпи такава ситуация (например ако жената научи, че е инфектирана, когато вече е бременна), процесът се управлява чрез силно дисциплиниран, мултидисциплинарен подход с участието на специалист по инвитро, хепатолог и перинатолог.

Основните цели на това проследяване са:

• Ясно обяснение на бъдещата майка за риска от предаване на вируса на бебето (5–7%).
• Минимизиране на контакта на бебето с майчината кръв по време на раждането.
• Избягване на инвазивни процедури, като поставяне на скалпов електрод на бебето.
• Избягване на продължително пукване на околоплодния мехур.

Секция поради самия хепатит C не се препоръчва. Проучванията не показват сигурно, че плановото цезарово сечение намалява риска от предаване в сравнение с вагиналното раждане. Видът на раждането се определя въз основа на други акушерски показания.

Един от най-важните въпроси е кърменето. Кърменето се счита за безопасно и се препоръчва при майки с хепатит C. Няма убедителни данни, че вирусът се предава на бебето чрез кърмата. Единствената ситуация, при която кърменето се ограничава, е при наличие на активно кървене или разранени зърна на гърдите. В тези случаи кърменето трябва временно да се прекрати, докато зърната заздравеят.

Как се проследяват бебетата, родени от HCV-позитивни майки?

Всяко бебе, родено от HCV-позитивна майка, се счита за „експонирано“ на вируса и се включва в специален протокол за проследяване.

В миналото подходът беше да се изчака 18 месеца, преди бебето да бъде тествано, тъй като бебето пасивно получава майчините антитела (Anti-HCV) през плацентата и тези антитела могат да останат в кръвта му до 18 месеца. Всеки тест за антитела, направен през този период, може да бъде подвеждащ.

Съвременната практика обаче вече не е такава. Няма нужда да се чака година и половина, за да се разбере дали бебето наистина е инфектирано. Вече се препоръчва директно изследване за наличие на вируса при бебето чрез HCV RNA (PCR) тест. Ако този тест се извърши, когато бебето е на възраст между 2 и 6 месеца, може много рано да се открие инфекция, настъпила по време на раждането. Бебетата, при които инфекцията се диагностицира рано, се проследяват от детски гастроентеролози и при необходимост може да се започне лечение с DAA от 3-годишна възраст, което позволява и те да бъдат напълно излекувани.

Често задавани въпроси