Хемограм

Хемограмата е основен лабораторен анализ, който оценява общото здравословно състояние на кръвта чрез измерване на стойностите на еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите. Този тест предоставя цялостна и надеждна информация за ранната диагностика на инфекции, анемия и хематологични нарушения.

Анализът на параметрите в хемограмата дава важни насоки за разграничаване на различните видове анемия чрез изследване на обемните и плътностните характеристики на червените кръвни клетки. Стойностите на MCV, MCH и MCHC подпомагат насочването на диагностичния процес и подпомагат планирането на лечението.

Оценката на левкоцитите в хемограмата се използва за определяне състоянието на имунния отговор. Разпределението на подтиповете на левкоцитите играе критична роля при определяне източника на инфекциите и при проследяване на възпалителните процеси, като по този начин осигурява правилно клинично насочване.

Изследването на тромбоцитите в хемограмата предоставя важна информация за функциите на кръвосъсирването. Броят и обемът на тромбоцитите се използват при оценка на склонността към кървене или тромботичен риск и повишават безопасността на хирургичното планиране и терапевтичните процеси.

Какво представлява хемограмата (пълната кръвна картина)?

Хемограмата, или пълната кръвна картина, е основен лабораторен тест, който включва измерване на множество параметри в кръвта, като червени клетки (еритроцити), бели клетки (левкоцити), тромбоцити и хемоглобин. Използва се за диагностика и проследяване на инфекции, анемии, възпалителни заболявания и хематологични нарушения. Поради това, че е лесен и бърз за извършване, често се предпочита при рутинни профилактични прегледи.

Какво измерва хемограмата?

Можете да разглеждате този тест като вид „преброяване на населението“, което измерва броя и характеристиките на трите основни групи клетки в кръвообращението. Тестът оценява както количеството (колко са?), така и качеството (как изглеждат?) на основните съставки на кръвта.

Това преброяване е отправна точка за разбиране на общото здравословно състояние на организма. То играе критична роля при диагностика и проследяване на широк спектър състояния – от анемия и инфекции до нарушения на имунната система и някои кръвни заболявания.

Процедурата за вземане на кръвна проба е много проста; малко количество кръв, обикновено взета от вена на ръката, се поставя в малка епруветка, съдържаща специално вещество, което предотвратява съсирването.

И така, какво разглежда този тест? Трите основни групи клетки в нашата кръв са:

• Червени кръвни клетки (еритроцити)
• Бели кръвни клетки (левкоцити)
• Тромбоцити

Всяка от тези три групи има жизненоважна роля в организма и всяка промяна в техния брой може да бъде сигнал за подлежащо здравословно нарушение. Балансът между тези клетки е един от най-основните показатели за това доколко добре функционира тялото.

Защо червените кръвни клетки (еритроцити) и анемията са толкова важни?

Червените кръвни клетки са отговорни за пренасянето на кислород – най-основната потребност на нашето тяло. Тези клетки доставят кислорода, който получават от белите дробове, до тъканите дори в най-отдалечените части на тялото, а след това поемат въглеродния диоксид – отпаден продукт – и го връщат обратно в белите дробове, за да бъде изхвърлен.

Хемограмата оценява този кислород-пренасящ капацитет чрез три основни параметъра:

• Брой на червените кръвни клетки (RBC): Показва общия брой еритроцити в определен обем от кръвта.
• Хемоглобин (Hgb): Богат на желязо протеин, който се намира вътре в еритроцитите, свързва кислорода и го пренася. Това е и веществото, което придава червения цвят на кръвта. Количеството хемоглобин в кръвта е един от най-преките показатели за кислород-пренасящия капацитет на организма.
• Хематокрит (Hct): Показва колко процента от общия обем на кръвта се пада на червените кръвни клетки. Например хематокритна стойност 40% означава, че 40 милилитра от всеки 100 милилитра кръв са съставени от еритроцити.

Тези три стойности са тясно свързани и обикновено се тълкуват заедно. Когато са под нормата, това състояние се нарича анемия. Анемията води до недостатъчно снабдяване на тъканите с кислород и може да причини симптоми като отпадналост, умора, лесна умора, бледа кожа и задух.

Причините за анемия могат да бъдат много. Най-често срещани са дефицити на желязо, витамин B12 или фолат, хронични заболявания, кръвозагуба или някои генетични състояния.

Обратното – когато тези стойности са над нормата (полицитемия или еритроцитоза), кръвта става по-гъста, тоест „по-плътна“. Това може да затрудни циркулацията ѝ в малките съдове и да увеличи риска от образуване на тромби. Затова балансът на тези три параметъра е от съществено значение за общото здраве.

Какви детайли за анемията разкриват стойности като MCV, MCH и RDW в хемограмата?

Хемограмата не се ограничава само до констатацията „има анемия“, а предоставя и много ценни насоки за причината за тази анемия. Това се осъществява чрез серия изчислени стойности, известни като „индекси на червените кръвни клетки“. Тези стойности дават подробна информация за средния размер на еритроцитите, съдържанието им на хемоглобин и разпределението на техния размер.

Тези индекси очертават своеобразна пътна карта при диагностика на анемия:

• MCV (среден корпускуларен обем): Показва средния размер или обем на единична червена кръвна клетка. Това е най-важният параметър, използван за класификация на анемиите.
• Нисък MCV (микроцитна анемия): Клетките са по-малки от нормалното. Това най-често се наблюдава при дефицит на желязо или при носителство на таласемия (Средиземноморска анемия).
• Нормален MCV (нормоцитна анемия): Клетките са с нормален размер. Обикновено се среща при остра кръвозагуба или анемии, свързани с хронични заболявания (например при бъбречна недостатъчност).
• Висок MCV (макроцитна анемия): Клетките са по-големи от нормалното. Най-често това насочва към дефицит на витамин B12 или фолат.
• MCH и MCHC (средно корпускуларно съдържание на хемоглобин и средна концентрация на хемоглобин): Тези две стойности измерват количеството и концентрацията на хемоглобина в еритроцитите. Казано по-просто, показват доколко „червени“ или „бледи“ са клетките. Ниска MCHC (хипохромия) показва, че количеството хемоглобин в клетките е намаляло и това е типична находка при желязодефицитна анемия.
• RDW (ширина на разпределение на еритроцитите): Този параметър измерва вариацията в размера на еритроцитите. Тоест показва дали клетките са „различни по големина“ или „всички са с приблизително еднакъв размер“.
• Висок RDW: Показва наличие на изразени разлики в големината на клетките. Например при желязодефицитна анемия костният мозък с времето започва да произвежда по-малки клетки и в кръвта едновременно се срещат както старите, нормално големи, така и новите, по-малки клетки. Това повишава RDW.
• Нормален RDW: Показва, че клетките са с относително еднакъв размер. Например при носителство на таласемия клетките също са малки (нисък MCV), но са по-скоро равномерно малки, така че RDW обикновено е нормален.

Когато тези индекси се оценяват заедно, те разкриват не само дали има анемия, но в голяма степен и вероятната причина за нея. Това позволява да се планират допълнителни изследвания и терапии, насочени директно към причината (например добавки с желязо или изследване на витамин B12).

Как белите кръвни клетки (левкоцитите) показват състоянието на защитните сили на организма?

Белите кръвни клетки (левкоцитите) са „защитната армия“ на организма или основните войници на имунната система. Тяхната задача е да разпознават и унищожават бактерии, вируси, гъбички и други чужди нашественици.

• Общ брой на белите кръвни клетки (WBC): Тази стойност показва общия брой левкоцити в кръвта.
• Левкоцитоза (повишен WBC): Обикновено е признак, че организмът се бори с инфекция или възпаление. Когато тялото усети заплаха, изпраща сигнал към костния мозък да „произведе повече войници“ и броят на WBC се увеличава. Най-честите причини са бактериални или вирусни инфекции. Но повишението може да се дължи и на лекарства (като кортикостероиди), силен стрес или по-сериозни заболявания.
• Левкопения (понижен WBC): Показва, че защитните сили на организма срещу инфекции са намалени. Това може да се дължи на неспособност на костния мозък да произвежда достатъчно клетки (както при някои видове рак или апластична анемия), на автоимунни заболявания, при които имунната система атакува собствените левкоцити, или да бъде страничен ефект от терапии като химиотерапия.

Въпреки това, общият брой сам по себе си не е достатъчен. Истинската подробна информация идва от т.нар. „диференциално броене“ (формула) на левкоцитите, което показва от какви подтипове е съставена тази „армия“. Това ни дава информация кой тип защитни клетки са увеличени или намалени и осигурява по-ясна представа за източника на проблема.

Какво означава „диференциал“ (формула) в хемограмата?

Докато общият брой на белите кръвни клетки ни съобщава числеността на „армията“, диференциалното броене предоставя разпределението на различните видове войници (подразделения) в тази армия. Всеки тип е специализиран в борбата с определен вид враг:

Тази армия се състои основно от следните видове клетки:

• Неутрофили
• Лимфоцити
• Моноцити
• Еозинофили
• Базофили

Това разпределение може да даде много специфични подсказки за същността на проблема. Например, повишени неутрофили са класически признак за бактериални инфекции. Неутрофилите са първата линия на защита срещу бактерии и гъбички.

Повишени лимфоцити (лимфоцитоза) обикновено насочват към вирусни инфекции (като грип, настинка, мононуклеоза). Лимфоцитите са специализирани в борбата с вирусите и в изграждането на „имунната памет“ (производство на антитела).

Повишени моноцити се наблюдават най-често при хронични (дълготрайни) инфекции, туберкулоза или някои автоимунни заболявания. Повишени еозинофили (еозинофилия) се срещат най-вече при алергични реакции (астма, сенна хрема) и паразитни инфекции. Базофилите са по-редки и могат да играят роля при тежки алергични реакции.

При оценка на тази формула е важно да се обръща внимание по-скоро на „абсолютните стойности“, отколкото само на процентите. Ако общият брой е много нисък, процентът на даден подтип може да изглежда висок, но реалният му брой (действителният брой „бойци“ в организма) може да е нормален или нисък. Затова абсолютният брой неутрофили или лимфоцити има най-голямо клинично значение.

Как тромбоцитите влияят върху кървенето и кръвосъсирването?

Тромбоцитите са най-малките клетъчни фрагменти в кръвта и имат жизненоважна функция – съсирване. Когато се порежем или когато даден кръвоносен съд се увреди, първи на мястото пристигат тромбоцитите. Те се залавят за увредената зона, слепват се помежду си и образуват „тромбоцитна тапа“, като отделят вещества, които стартират процеса на съсирване, за да спрат кървенето.

• Брой на тромбоцитите (PLT): Измерва общия брой тромбоцити в кръвта.
• Тромбоцитопения (нисък брой тромбоцити): Понижен брой тромбоцити под нормата. Това намалява способността на кръвта да се съсирва и повишава риска от кървене. Може да доведе до лесно образуване на синини, малки червено-виолетови петънца по кожата (петехии) или, в по-тежки случаи, до вътрешни кръвоизливи. Причините включват недостатъчно производство в костния мозък, разрушаване на тромбоцитите от имунната система (например при ITP) или някои медикаменти.
• Тромбоцитоза (висок брой тромбоцити): Брой тромбоцити над нормата. Това увеличава склонността на кръвта към ненужно съсирване и повишава риска от тромбози (запушване на съд). Тези тромби могат да предизвикат сериозни проблеми в краката (дълбока венозна тромбоза), белите дробове (белодробна емболия), мозъка (инсулт) или сърцето (инфаркт на миокарда).
• MPV (среден обем на тромбоцитите): Подобно на MCV при еритроцитите, MPV показва средния размер на тромбоцитите. Обикновено по-големите тромбоцити са „по-млади“ и метаболитно по-активни. Когато нуждата от тромбоцити се увеличи (например при бързото им разрушаване), костният мозък освобождава в кръвообращението по-големи и по-млади тромбоцити. Затова MPV дава индиректна информация за скоростта на производство и активността на тромбоцитите.

Защо хемограмата е толкова критична преди започване на ин витро (IVF) лечение?

Ин витро оплождането (IVF) е интензивен процес както физически, така и емоционално. Когато започвате този път, е много важно да се уверите, че организмът ви е готов за това предизвикателство. Тук хемограмата се появява като вид „здравна карта“, показваща общото състояние на кандидата.

Основната цел на този тест е да се извърши цялостен здравен скрининг преди началото на лечението и да се осигури влизането на бъдещата майка в процедурите и последващата бременност при възможно най-добри условия. Това представлява „проактивно управление на риска“.

Тази кръвна картина, направена преди лечението, осигурява важна „референтна точка“ (baseline) за сравняване на евентуални промени, които могат да се появят по време на лечението или по време на бременността.

Най-голямата стойност на този тест е способността му да открива още в началото скрити здравословни проблеми, които могат да застрашат успеха или безопасността на лечението:

• Откриване на анемия: Ако се установи дори умерена анемия, тя може да бъде коригирана преди започване на лечението.
• Откриване на инфекция: Висок брой на WBC може да е показател за скрита инфекция в организма. Започването на IVF процедура без лечение на тази инфекция може да попречи на имплантацията на ембриона.
• Проблеми с тромбоцитите: Нисък брой тромбоцити (тромбоцитопения) увеличава риска от кървене по време на процедурата по събиране на яйцеклетки (OPU). Знанието за това предварително позволява да се вземат необходимите мерки.

Резултатите от този тест обикновено се считат за валидни за период от три месеца. Този период не е избран случайно; той съответства както на приблизително 120-дневния живот на червените кръвни клетки, така и на физиологията на последните етапи на узряване (около 3 месеца) на яйцеклетките, които се целят в един IVF цикъл. Това гарантира, че тестът ще отрази коректно метаболитното ви състояние в критичния период, когато ще се извърши лечението.

Как анемията и дефицитът на желязо възпрепятстват успеха на ин витро?

Може би най-критичната роля на хемограмата в IVF процеса е откриването на анемия и по-специално на желязодефицитна анемия. Това състояние не само засяга общото здраве, но има пряко и силно влияние върху фертилитета и успеха на ин витро оплождането.

Многобройни научни изследвания показват ясна връзка между анемията и неблагоприятните репродуктивни резултати. Когато организмът не разполага с достатъчно желязо и хемоглобин, до тъканите не достига достатъчно кислород. Яйчниците и матката са метаболитно много активни органи и за да функционират правилно, се нуждаят от големи количества кислород.

Липсата на кислород (хипоксия) може да наруши най-основните етапи на репродуктивния процес.

• Качество на яйцеклетките (ооцитите)
• Честота на оплождане
• Развитие на ембриона
• Подготовка на маточната лигавица (ендометриума)

Така дефицитът на желязо не само води до чувство на отпадналост, но може и директно да намали способността на яйчниците да произвеждат здрави яйцеклетки. При жени с дефицит на желязо е описано понижено качество на яйцеклетките, получени при IVF, по-нисък процент на оплождане и по-ниска вероятност за получаване на „ембриони с отлично качество“.

Тези неблагоприятни ефекти продължават и по-късно. Ниските нива на хемоглобин и желязо са свързани с неуспешна имплантация на ембриона, по-висок риск от спонтанни аборти и, дори при настъпила бременност, с неблагоприятни резултати като преждевременно раждане или раждане на бебе с ниско тегло.

Добрата новина е, че това е поправим рисков фактор. Доказано е, че лечението на дефицита на желязо значително подобрява репродуктивните резултати.

Защо времето на лечение на дефицита на желязо е от жизненоважно значение за успеха на ин витро?

Когато се установи анемия, първата мисъл обикновено е „веднага да започнем лечение с желязо“. Но проучванията показват, че когато става дума за успеха на IVF, времето на лечението е толкова важно, колкото и самото лечение.

Научните данни са много ясни: добавките с желязо, започнати непосредствено преди началото на овариалната стимулация за IVF или по време на самото лечение, не водят до значимо подобрение в качеството на яйцеклетките или ембрионите в този конкретен цикъл.

Защо? Защото „пътят на качественото развитие“ на съответната яйцеклетка е започнал много преди започването на инжекциите.

За сметка на това, впечатляващо наблюдение е, че при пациентки, при които дефицитът на желязо е лекуван и е изчакано поне два месеца преди започване на овариалната стимулация, честотата на оплождане и качеството на ембрионите се връщат до нивата на здрави контролни групи без дефицит на желязо.

Това откритие ни дава ценен физиологичен прозорец към развитието на човешката яйцеклетка (фоликулогенеза). Последните етапи от узряването на една яйцеклетка преди тя да бъде готова за събиране при IVF започват приблизително 2–3 месеца по-рано.

Този „двумесечен период на изчакване“, необходим за проявяване на благоприятните ефекти на желязото, силно подсказва, че желязото действа не в последните седмици от развитието на яйцеклетката, а в този ранeн и критичен прозорец на узряване.

Това е информация, която променя основно клиничния подход. Целта не трябва да бъде само „коригиране на анемията“, а „коригиране на анемията и изчакване достатъчно време, за да могат яйцеклетките да се възползват от това подобрение“. Това изисква графикът на IVF лечението да бъде планиран стратегически, така че да съответства възможно най-добре на физиологията на яйчниците на конкретната пациентка.

Какви са възпалителните маркери NLR и PLR в хемограмата?

Успешното закрепване (имплантация) на ембриона в маточната лигавица е изключително сложен биологичен процес. Той изисква деликатен баланс между ембриона и имунната система на бъдещата майка. За успешна имплантация е необходим „контролиран локален възпалителен процес“ в матката, но едновременно с това имунната система на майката не бива да отхвърля ембриона, който е наполовина „чужд“ поради бащиния генетичен принос, а трябва да развие „толеранс“ към него.

Ако в тялото съществува общо (системно) възпалително състояние, този деликатен баланс може да бъде нарушен. Прекомерен имунен отговор може да превърне матката в „враждебна“ среда за ембриона, да попречи на имплантацията или да доведе до ранни спонтанни аборти.

Една проста хемограма предлага някои изчислени съотношения, които могат индиректно да отразят това системно възпалително състояние.

• NLR (съотношение неутрофили/лимфоцити): Получава се чрез делене на абсолютния брой неутрофили на абсолютния брой лимфоцити в диференциалното броене на левкоцитите.
• PLR (съотношение тромбоцити/лимфоцити): Изчислява се чрез делене на общия брой тромбоцити на абсолютния брой лимфоцити.

Когато тези съотношения са над нормата, се приема, че това е показател за нискостепенно хронично възпаление или активиране на имунната система.

Могат ли съотношенията NLR и PLR наистина да предскажат неуспех на ин витро?

Ролята на тези съотношения при прогнозирането успеха на IVF е интензивно изследвана през последните години, но все още няма единодушен извод. Научната литература съдържа противоречиви резултати по този въпрос.

Някои проучвания откриват връзка между високите стойности на NLR и PLR и неблагоприятни IVF резултати (например повишен риск от спонтанен аборт). В същото време много други добре проектирани изследвания не намират значима връзка между тези предварително измерени стойности и успеха на IVF (наступване на бременност или живо раждане). Тези изследвания стигат до заключението, че тези съотношения не са ефективен инструмент за предсказване на успеха.

Тези противоречиви данни показват, че тези маркери не могат универсално да бъдат използвани като „предсказатели на успех“ или „показатели за неуспех“. Вероятната причина е, че за имплантация е необходим „оптимален“ имунен баланс. Много ниско съотношение може да показва, че имунната система е твърде пасивна, за да задейства необходимия „контролиран възпалителен процес“ за имплантация, а много високо съотношение може да е знак за толкова агресивен имунен отговор, че да доведе до отхвърляне на ембриона.

Този „оптимален“ диапазон вероятно варира от човек на човек и се влияе от множество фактори, като например подлежащата причина за безплодие.

Затова в настоящата клинична практика тези съотношения не се използват като самостоятелен инструмент за вземане на решения. Въпреки това, стойности, които са далеч извън нормалния диапазон, могат да бъдат „сигнал“ да се проучи дали не съществува подлежащ, подлежащ на лечение имунен или възпалителен проблем.

Как броят на тромбоцитите определя рисковете за безопасността по време на ин витро процеса?

Броят на тромбоцитите е един от най-важните параметри в хемограмата по отношение на „безопасността“ на IVF процеса. Той играе ключова роля в управлението на два противоположни риска: кървене и тромбоза.

• Риск от кървене по време на събиране на яйцеклетки (OPU)
• Риск от тромбози при синдром на овариална хиперстимулация (OHSS)

Ако броят на тромбоцитите е много нисък (тромбоцитопения), склонността към кървене се увеличава при инвазивни процедури като събирането на яйцеклетки. Управлението на този риск изисква тясно сътрудничество между специалиста по репродуктивна ендокринология и хематолог. При необходимост могат да се предприемат специални терапии преди процедурата, за да се повиши броят на тромбоцитите до безопасно ниво.

От друга страна, при синдрома на овариална хиперстимулация (OHSS), който е важна усложнение на IVF лечението, рискът от тромбоза се увеличава. При тежък OHSS течност изтича от кръвоносните съдове в телесните кухини. Това води до „хемоконцентрация“, тоест сгъстяване на кръвта в циркулацията. Сгъстената кръв улеснява образуването на тромби. Дори когато броят на тромбоцитите е в нормални граници, рискът от тромбоза се повишава в тази сгъстена кръв. Затова при пациентки с тежък OHSS могат да бъдат започнати профилактично антикоагуланти (кръвосъсирването се потиска), за да се предотврати това опасно усложнение.

Какво е FNAIT (ниски тромбоцити при бебето) и има ли връзка с ин витро?

Това е много по-рядък, но изключително специализиран аспект на тромбоцитите, свързан с IVF процеса. Феталната и неонатална алоимунна тромбоцитопения (FNAIT) е сериозен имунологичен проблем, който възниква по време на бременността.

Най-просто казано, това е вид „несъвместимост на кръвта“, но вместо еритроцитите (както при Rh несъвместимостта), тя засяга тромбоцитите.

Бебето наследява тромбоцитен антиген (протеинова структура) от бащата, който не присъства при майката. Имунната система на майката разпознава този „различен“ тромбоцитен антиген на бебето като чужд и започва да произвежда антитела срещу него. Тези антитела преминават през плацентата, атакуват тромбоцитите на бебето и ги разрушават.

Това води до сериозна тромбоцитопения при плода или новороденото. Най-сериозното усложнение е вътремозъчният кръвоизлив, който може да предизвика трайни неврологични увреждания или дори смърт.

В миналото FNAIT обикновено се диагностицираше реактивно – след раждането на първото засегнато бебе. Но IVF и генетичните технологии предоставят уникална възможност за проактивна профилактика на това състояние.

Особено при двойки, които вече са имали бебе с FNAIT, ембрионите, създадени в лабораторни условия, могат да бъдат генетично изследвани с помощта на предимплантационна генетична диагностика (PGT) преди трансфер в матката. Могат да бъдат избрани ембриони, които имат тромбоцитни антигени, съвместими с майката, тоест такива, които няма да провокират имунен отговор.

Трансферът на съвместим ембрион предотвратява активирането на имунната система на майката още от самото начало и напълно предотвратява появата на FNAIT в дадената бременност.

Как трябва да се интерпретират резултатите от хемограмата за един здравословен ин витро път?

Както се вижда, една проста пълна кръвна картина (хемограма) е много повече от обикновена проверка на безопасността за двойка, тръгнала по пътя на IVF. Този тест представлява основна „пътна карта“, която разкрива биологичната готовност на организма, скрити хранителни дефицити, които могат да повлияят върху качеството на яйцеклетките, възпалителни състояния, затрудняващи имплантацията, както и рискове от кървене или тромбоза, които могат да застрашат хода на лечението.

Правилното тълкуване на тези резултати и предприемането на необходимите стъпки са едни от първите и най-важни мерки за максимизиране шансовете за успех.

Затова в IVF процеса е от особено значение да се обърне внимание на следните точки:

• Извършване на хемограма като цялостен скринингов тест в началото
• При установяване на анемия да се търси причината (желязо, B12 и др.)
• При наличие на дефицит на желязо депата да бъдат ефективно попълнени
• След лечение на дефицита на желязо да се изчака (поне 2 месеца), за да може да се подобри качеството на яйцеклетките
• Повишеният брой на белите кръвни клетки (WBC) да се приема сериозно
• Да се лекуват подлежащите инфекции или възпалителни състояния
• Да се гарантира, че броят на тромбоцитите е в безопасни граници за процедурата по събиране на яйцеклетки
• При риск от OHSS профилът на кръвосъсирването да се следи отблизо

Често задавани въпроси